26 dic 2007, 22:46

Как

  Poesía » Otra
1.3K 0 2
 

Как

 

Как да се науча да не плача,

когато слагам глава пред палача?

Как да се науча на смирение,

когато в душата се е събрало толкова огорчение!

 

 

Когато в огледалото бледо отражение

на себе си, всяка сутрин, съзирам!

Когато цялото това напрежение

кара ме света да презирам!

 

 

Как да се науча на търпение,

когато нервите ми са така изпънати,

че всеки поглед е ужасно дразнение,

когато нещата винаги са преобърнати...

 

 

И понякога се питам...

 

Защо толкова студенина има по света?

Къде са усмивките върху човешките лица?

Къде е светлината,

която да стопли нашите сърца?

 

 

Може ли някой да ми каже

къде е добротата?

Може ли някой да ми покаже

къде е топлината?

 

 

Как да се науча да не плача,

когато пред палача коленича?

Как поглед към небесата да отправя

и призовавайки Бог, да простя?

Как да забравя?

 

 

Не знам къде греша...

Знам само, че боли, боли...

По трънливите пътища да вървя пеша...

В душата дъжд вали, вали...

 

 

А много ми се искаше,

по-често да се усмихваме!

И светло слънце в душата да грееше,

с любов, доброта и благодарност да се отнасяме

с другите хора по света :)

Желая Ви много усмивки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....