26 дек. 2007 г., 22:46

Как

1.3K 0 2
 

Как

 

Как да се науча да не плача,

когато слагам глава пред палача?

Как да се науча на смирение,

когато в душата се е събрало толкова огорчение!

 

 

Когато в огледалото бледо отражение

на себе си, всяка сутрин, съзирам!

Когато цялото това напрежение

кара ме света да презирам!

 

 

Как да се науча на търпение,

когато нервите ми са така изпънати,

че всеки поглед е ужасно дразнение,

когато нещата винаги са преобърнати...

 

 

И понякога се питам...

 

Защо толкова студенина има по света?

Къде са усмивките върху човешките лица?

Къде е светлината,

която да стопли нашите сърца?

 

 

Може ли някой да ми каже

къде е добротата?

Може ли някой да ми покаже

къде е топлината?

 

 

Как да се науча да не плача,

когато пред палача коленича?

Как поглед към небесата да отправя

и призовавайки Бог, да простя?

Как да забравя?

 

 

Не знам къде греша...

Знам само, че боли, боли...

По трънливите пътища да вървя пеша...

В душата дъжд вали, вали...

 

 

А много ми се искаше,

по-често да се усмихваме!

И светло слънце в душата да грееше,

с любов, доброта и благодарност да се отнасяме

с другите хора по света :)

Желая Ви много усмивки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...