Как
В градината на Есента се случи нещо.
За него дълго ще си спомнят дъждовете.
То, в тишината между вплетените ни ръце,
показваше ни как живеят и обичат цветовете.
Не питаше какво не ни е по сърце и разум.
Мигът мълчеше и ухаеше. Това бе всичко!
Самият Бог навярно беше слязъл
да излекува животворните си срички.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Благодаря Ви: Солвейг, Ева, Любомира, Таня, Валери, Алина, Ренета, Георги, Ина за гостуването и милите думи.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
