10 окт. 2015 г., 10:00

Как 

  Поэзия » Другая
348 0 7
Как
В градината на Есента се случи нещо.
За него дълго ще си спомнят дъждовете.
То, в тишината между вплетените ни ръце,
показваше ни как живеят и обичат цветовете.
Не питаше какво не ни е по сърце и разум.
Мигът мълчеше и ухаеше. Това бе всичко!
Самият Бог навярно беше слязъл
да излекува животворните си срички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
: ??:??