10 окт. 2015 г., 10:00

Как 

  Поэзия » Другая
280 0 7

 

Как

 

В градината на Есента се случи нещо.

За него дълго ще си спомнят дъждовете.

То, в тишината между вплетените ни ръце,

показваше ни как живеят и обичат цветовете.

 

Не питаше какво не ни е по сърце и разум.

Мигът мълчеше и ухаеше. Това бе всичко!

Самият Бог навярно беше слязъл

да излекува животворните си срички.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??