21 dic 2019, 12:44

Как басейна спука Ежко и на всички стана тежко -1

874 3 19

Днес денят ще е прекрасен.

Аз на пост съм, много ясно,

както вчера обещах.

Още в седем тука бях,

но мечетата ги няма.

Сигурно добрата мама

Меца с лакомства ги храни.

Станала е много рано

да омеси козунак

тя за всеки свой юнак.

От завоя на реката

аз надуших миризмата.

Но един ще си делят,

че калории броят

вече двете и мечета

и на строга са диета.

Как се става балерина

знае малката Росина,

а пък Рори футболист.

Пръв да си в треньорски лист,

вечно форма да поддържаш,

трудно, вярвай, се издържа.

Ето ги, излизат вече.

Рори е с едно елече

плетено от мама вчера,

та от студ да не трепери

сутрин нейното мече.

Каза да го облече,

а за своята Росина

тя извади днес от скрина

детската си пелерина.

- Мислех, че ще е голяма.

Точна ти е! - каза мама.

И си спомни като малка

с нея от една пързалка

как се спускаше щастлива.

- Толкова си ми красива!

Татко Мечо ги поведе

към чифлика на съседа.

Знаете го, дето прави

дъски от дървета здрави.

Беше купил от чужбина

два басейна той. Росина,

щом разбра това от татко,

дни наред го моли сладко:

- Тате, нека и у нас

сложим в двора! Мога аз

за подводна балерина

да тренирам. Заведи ни!

Как да и откаже? Как?

Смееше се под мустак

и накрая той отстъпи.

Вярно, ще излезе скъпо,

но, за радост на децата,

съгласил се бе бащата.

Те басейна надуваем

бързо взеха, но под наем.

- Тук отпред ще ви го сложа,

а с вода маркучът може

от реката да го пълни.

Тъй мечтата ще изпълня

аз на своите мечета!

И надуха го, но ето,

нещо там отдолу шава

и басейнът приближава

сякаш е с крака и ходи.

Ежко бързо го набоде

със стоманени иглички

и тогава чуха всички:

Прас!... И спука се басейна

на тревата окосена.

- Оле, Ежко, как можа? -

с яд Росина изръмжа

и поиска да накаже

пакостника с лапа даже.

Но не знаеше, че той

в този ръкопашен бой

и бодлите си ще включи.

Питаш ме какво се случи?

Мама Меца като лекар

и с пинсети много леко

две бодлички взе да вади.

Като Ежко те са млади,

тънички, но пакостливи,

яки са, не са чупливи.

А Росина сълзи рони:

- Исках аз да го изгоня!

Той промъкнал се е тук

и като че ли напук

нашия басейн уцели!

Мамо, я кажи, не е ли

престъпление това?

Рори също зарева

и се гушна тъжен в Мечо.

- Спрете се, деца! - им рече

татко, също натъжен.

- Още в утрешния ден

другия басейн ще сложа

от съседа, ако може

двата с мен да изтъргува.

Хайде, всеки да мирува,

че бе заболя глава!

. . .

Що се случи след това,

утре вечер ще четете.

Лягайте сега и спете!

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хората са настроени предколедно и си мислех дали ще им е до приказки за мечета, но твоето нетърпение опровергава съмненията ми.
    Благодаря ти, мила Росилина! ❤️ 🐻❤️
  • Прекрасно! Чакам с нетърпение!
  • Мечо наистина няма да остави децата си да страдат, познавате добрата му душа!
    Иржи, аз самата в много отношения съм си дете, въпреки напредването на годините, и не ми е трудно да пиша такива приказки, увличат ме и много често сама не зная какъв ще е краят. Доверявам се на героите си и те ме водят.
    Благодаря ви, приятели! ❤️
  • Започвам те!...Отзад- напред и докъде стигна...За този стих,а и за всички детски все си представям едно детенце,което декламира,научило го е наизус/само,че ти не ги щадиш, а пишеш,пишеш.../Аз сигурно не бих могала да напиша такова,много е миличко, и си представих картинките! Как ти ги ражда акъла,Мария!Аплодисменти!
  • Знам ,че Мечо ще намери изход но чакам да разбера какъв.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...