17 nov 2005, 0:29

Как бързо времето изтича

  Poesía
1.2K 0 1



Така като си ходим по купоните,
менят се неусетно сезоните.
Годините сладко изтичат...
Момчетата ни се вричат
във вярност и обич гореща,
а ние отиваме на поредната среща.
Забавляваме се и се смеем,
тъй славно си живеем...

Докато един ден в огледалото се поглеждаме
и нещастни засрамени погледа си свежда ме...
Не сме вече ония страсни хубавици,
разбира ме че сме се превърнали в прегърбени старици,
буйните коси оредели, побелели
и искрящите очи като нощи потъмнели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Н Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...