17 nov 2005, 0:29

Как бързо времето изтича

  Poesía
1.2K 0 1



Така като си ходим по купоните,
менят се неусетно сезоните.
Годините сладко изтичат...
Момчетата ни се вричат
във вярност и обич гореща,
а ние отиваме на поредната среща.
Забавляваме се и се смеем,
тъй славно си живеем...

Докато един ден в огледалото се поглеждаме
и нещастни засрамени погледа си свежда ме...
Не сме вече ония страсни хубавици,
разбира ме че сме се превърнали в прегърбени старици,
буйните коси оредели, побелели
и искрящите очи като нощи потъмнели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Н Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...