Как да мразя?
Кажи ми, мамо, как да мразя,
когато силно съм обичал?
От тежка мъка как да пазя
сърце, с което съм се вричал?
Със черни мисли как да скрия
луната, дето пак наднича?
В душата скъсана да свия
това, което ми предрича?
Че в нощ такава тъмноока,
щом вдигна поглед към небето,
ще видя звездната посока,
диктувана ми от сърцето.
Когато любовта избяга,
не ще я мразя и отричам!
От ляво дълго ще ме стяга,
напук на всичко - ще обичам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
