Кажи ми, мамо, как да мразя,
когато силно съм обичал?
От тежка мъка как да пазя
сърце, с което съм се вричал?
Със черни мисли как да скрия
луната, дето пак наднича?
В душата скъсана да свия
това, което ми предрича?
Че в нощ такава тъмноока,
щом вдигна поглед към небето,
ще видя звездната посока,
диктувана ми от сърцето.
Когато любовта избяга,
не ще я мразя и отричам!
От ляво дълго ще ме стяга,
напук на всичко - ще обичам!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
