Кажи ми, мамо, как да мразя,

когато силно съм обичал?

От тежка мъка как да пазя

сърце, с което съм се вричал?

Със черни мисли как да скрия

луната, дето пак наднича?

В душата скъсана да свия

това, което ми предрича?

Че в нощ такава тъмноока,

щом вдигна поглед към небето,

ще видя звездната посока,

диктувана ми от сърцето.

Когато любовта избяга,

не ще я мразя и отричам!

От ляво дълго ще ме стяга,

напук на всичко - ще обичам!