Как да опишеш ангел

Живея аз във мрака на зората на нощта,

описвайки небето, огряно от лунна красота,

оформящо черти на паднали звезди,

каращи човека да се отдава на мечти,

а моето съзнание се бунтува срещу идея:

- Мога ли да опиша моята любовна фея?

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като лебед, нежно плуващ във водата,

търсещ своята любима в образ на Луната,

поливам аз тревата, леейки своите сълзи,

чувствайки сърцето как отчаяно пълзи,

и гората помолих: - Опиши ти моята любима!,

но ми отговори: - Как? Тя е несравнима...

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като облак, извисен във небесата,

галещ всички седем цвята, имаща дъгата,

изгарям от топящите ме слънчеви лъчи,

напомнящи за блясъка на нейните очи,

и Слънцето запитах: - Със какво я би сравнил?

- Нямам думи аз, пред нея бих се поклонил...

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като риба в океански дълбини,

бореща се вечно с ужасяващи вълни,

бродя аз самотен сред русалките омайни,

знаещи отговори на загадките безкрайни,

и питам аз и тях: - Каква е тази красота?,

но не намериха слова и шепнеха с уста:

- Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея на Олимп като слуга на планината,

под погледа върховен и суров на божествата,

пред мен яви се Зевс със светкавица върховна,

а аз отново мислех за богинята чаровна:

- О, велики богове, тя с какво ще се сравнява?

- Самата Афродита многократно надминава...

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като робите в египетска пустиня

и прося от живота само хляб и милостиня

в ера позлатена на Клеопатра отредена,

се допитах и до таз, жена обожествена:

- Кажи ми дума една, за любимата жена?

- Как като и Ра би я следвал в тъмнина?

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като демон аз пред портите на Рая

и опитвам своя ангел някъде на припозная,

виждам я, седяща тя до Бог недостижим,

пърхаща и летяща като малък херувим,

към нежно белите крила, протягам аз ръка,

но падам и пропадам аз във адската река,

прокуден и забулен бях сред блатото на Ада,

защото се докоснах до божествена наслада...