Как да опишеш ангел

Как да опишеш ангел

Живея аз във мрака на зората на нощта,

описвайки небето, огряно от лунна красота,

оформящо черти на паднали звезди,

каращи човека да се отдава на мечти,

а моето съзнание се бунтува срещу идея:

- Мога ли да опиша моята любовна фея?

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като лебед, нежно плуващ във водата,

търсещ своята любима в образ на Луната,

поливам аз тревата, леейки своите сълзи,

чувствайки сърцето как отчаяно пълзи,

и гората помолих: - Опиши ти моята любима!,

но ми отговори: - Как? Тя е несравнима...

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като облак, извисен във небесата,

галещ всички седем цвята, имаща дъгата,

изгарям от топящите ме слънчеви лъчи,

напомнящи за блясъка на нейните очи,

и Слънцето запитах: - Със какво я би сравнил?

- Нямам думи аз, пред нея бих се поклонил...

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като риба в океански дълбини,

бореща се вечно с ужасяващи вълни,

бродя аз самотен сред русалките омайни,

знаещи отговори на загадките безкрайни,

и питам аз и тях: - Каква е тази красота?,

но не намериха слова и шепнеха с уста:

- Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея на Олимп като слуга на планината,

под погледа върховен и суров на божествата,

пред мен яви се Зевс със светкавица върховна,

а аз отново мислех за богинята чаровна:

- О, велики богове, тя с какво ще се сравнява?

- Самата Афродита многократно надминава...

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като робите в египетска пустиня

и прося от живота само хляб и милостиня

в ера позлатена на Клеопатра отредена,

се допитах и до таз, жена обожествена:

- Кажи ми дума една, за любимата жена?

- Как като и Ра би я следвал в тъмнина?

Как да опишеш ангел, слязъл от небето,

как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?

Живея като демон аз пред портите на Рая

и опитвам своя ангел някъде на припозная,

виждам я, седяща тя до Бог недостижим,

пърхаща и летяща като малък херувим,

към нежно белите крила, протягам аз ръка,

но падам и пропадам аз във адската река,

прокуден и забулен бях сред блатото на Ада,

защото се докоснах до божествена наслада...