14 dic 2009, 14:46

Как да те пусна...

  Poesía
725 0 2

 

 

 

 

... като съм се заплела в ревера ти

и по безплодни мисли нощем те творя

разплитам себе си изтичам в тъмното

и вятърна в косите ти снова…

и как да заспя когато те очаквам…

ами ако не настъпи с утрото денят…

и ако в устните ми стихнат думите

как да тръгна в празното назад…

а бели  снежинки полепват по струните

тихо трепти теменужен рефрен

някъде там разпиляла съм себе си

(с ресто от обич студът е платен)…

и нищо че тихо окапва Луната

нищо че гасне в косите дъжда…

беше жажда преборила тъмното

беше утро завило съня…

 

                                                                                                                ... giden kuşlara...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!Много нежно, приказно и трогващо!Поздравления!
  • ,,по-тъжна съм
    сега...
    на идване...
    на тръгване...
    ще съм пораснала...''

    Ще си!
    Бети!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...