Как да те пусна...
... като съм се заплела в ревера ти
и по безплодни мисли нощем те творя
разплитам себе си изтичам в тъмното
и вятърна в косите ти снова…
и как да заспя когато те очаквам…
ами ако не настъпи с утрото денят…
и ако в устните ми стихнат думите
как да тръгна в празното назад…
а бели снежинки полепват по струните
тихо трепти теменужен рефрен
някъде там разпиляла съм себе си
(с ресто от обич студът е платен)…
и нищо че тихо окапва Луната
нищо че гасне в косите дъжда…
беше жажда преборила тъмното
беше утро завило съня…
... giden kuşlara...
