Образът ти мил и скъп,
как да забравя ми кажи!
Когато и в зори, и в мрак,
в мислите ми той е пак и пак!
Нощем, когато месечината изгрее,
поглед просълзен вдигам аз нагоре.
От там звездите гледат ме с твоите очи,
пълни както някога с бляскащи искри!
Луната пълна лъч към мен отправя,
допира ти нежен, усещам аз тогава!
Слънчицето през деня
погалва ме отново с твойта топлина. ...