Как да забравя
Образът ти мил и скъп,
как да забравя ми кажи!
Когато и в зори, и в мрак,
в мислите ми той е пак и пак!
Нощем, когато месечината изгрее,
поглед просълзен вдигам аз нагоре.
От там звездите гледат ме с твоите очи,
пълни както някога с бляскащи искри!
Луната пълна лъч към мен отправя,
допира ти нежен, усещам аз тогава!
Слънчицето през деня
погалва ме отново с твойта топлина.
Посреща ме с усмивка,
както правеше и ти някога това!
Звездите - искам да не са звезди,
за да не виждам в тях твоите очи!
Луната - пълна да не е,
за да не усещам от лъча и твоя допир!
Слънцето - с лед да се покрие,
както твоето сърце изстина!
Дали и това, ако стане,
ще успея аз да те забравя?
Бих ли могла и от мислите си да те изтрия?
Не, не мога аз това да сторя,
дори и да ме боли, вечно там ще си ти!
Сърцето в огън ще гори,
та споменът за теб да не боли!
Как ли аз да те забравя -
с този огън - до безкрая!...
04.05.2008г.
гр. Варна
как да забравя ми кажи!
Когато и в зори, и в мрак,
в мислите ми той е пак и пак!
Нощем, когато месечината изгрее,
поглед просълзен вдигам аз нагоре.
От там звездите гледат ме с твоите очи,
пълни както някога с бляскащи искри!
Луната пълна лъч към мен отправя,
допира ти нежен, усещам аз тогава!
Слънчицето през деня
погалва ме отново с твойта топлина.
Посреща ме с усмивка,
както правеше и ти някога това!
Звездите - искам да не са звезди,
за да не виждам в тях твоите очи!
Луната - пълна да не е,
за да не усещам от лъча и твоя допир!
Слънцето - с лед да се покрие,
както твоето сърце изстина!
Дали и това, ако стане,
ще успея аз да те забравя?
Бих ли могла и от мислите си да те изтрия?
Не, не мога аз това да сторя,
дори и да ме боли, вечно там ще си ти!
Сърцето в огън ще гори,
та споменът за теб да не боли!
Как ли аз да те забравя -
с този огън - до безкрая!...
04.05.2008г.
гр. Варна
© Мара Савова All rights reserved.
