Как е тъмно сега...
Как е тъмно сега... От сълзите студени на Мрака
си забърквам любовен коктейл. И го пия на екс.
И не чакам ръцете на Слънцето. Нищо не чакам.
Просто... зная! - че Утре ще бъде по-светло от Днес.
Всяко пролетно слънце... наесен почива зад хълма.
И се готви за Юлския Изгрев... Почти като мен!
А очите на птиците... пълни със полети стръмни -
отразяват студените мисли на зимния ден.
Но Земята, Земята... В очите на Бог, отвисоко -
е кълбо от човешка омраза, с две нишки тъга...
И Последно е Времето, хора... Изпускаме срока -
да си спомним защо ни изпрати Небето дъга...
Последно е Времето... Просто - стените са тесни -
да рамкират в бетон и желязо свободния Дух...
И се раждат поети... А всеки поет - е предвестник.
И превежда за вас любовта на дъгата. По слух.
Как е тъмно сега... Не броете сълзите на Мрака!
Аз ги пия на екс! И изпадам в любовен екстаз...
Но разбирам... езика на Слънцето. И на цветята.
И... превеждам. Доколкото мога - превеждам.
За вас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
