Как исках да ме помниш като стих
Как исках да ме помниш като стих,
но не от тези, дето натъжават!...
Стотици думички за теб редих
с надежда те да те развеселяват...
За твоята усмивка как копнях!...
Сънувах, че разцъфваш като цвете,
в очите ти звънлив кънтеше смях
и ехото достигаше небето...
Но днес край мен владее тишина
и няма шум от стъпките ти леки.
И търся те из цялата земя,
и бродя сам по нашите пътеки...
Не мога да напиша весел стих,
от мен това сега не го очаквай!
Затуй безмълвно моля те: "Прости!
Стихът ми може само да разплаква!..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роберт Todos los derechos reservados
