30 sept 2006, 16:54

КАК ИСКАМ

  Poesía
1K 0 6
Как искам винаги да бъда с тебе
и любовта да бъде с нас,
а мъката зад нас да се затрие
в бездънните гори от самота!

Как искам винаги косите ти да милвам,
очите ти да гледам чак до зори
и меките ти устни аз да целувам,
а те да стоплят моето сърце!

Как искам кожата ти нежна да усещам,
като воала покрила твоята плът.
И неусетно аз да се превърна
във част от тази нежна плът.

И нека нашата любов да бъде вечна,
тъй както вечни са душите
и топлите лъчи на любовта
да се заселят в нашите сърца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав е този стих Нека!!!
  • В случая - разгеле това е поезия, но техниката не е доизпипана - според мен 4! Най-после да попадна на нещо достойно за оценяване! В сравнение с останалите, които четох тази нощ това си е постижение, като се има в предвид, че доста от тях дори не ми се правеше труда да коментирам, камо ли да оценявам.
  • Хубаво е Евгения!Пиши! 4
  • "Как искам винаги косите ти да милвам,
    очите ти да гледам чак до зори
    и меките ти устни аз да целувам,
    а те да стоплят моето сърце!"
    Искрено е...да, но дали е поезия!?
    Ти сама реши адашке.
    От мен без оценка.

  • Пожелавам ти го от сърце,защото стиха ти е искрен,хубав и най-вече,защото го заслужаваш!!!Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...