16 sept 2016, 15:14

Как искам

  Poesía
697 1 10

 

Понякога се чудя на живота,
защо орисал ми е да пропиша
и в стихове да си разголвам
стаените в душата чувства!

 

А искам само ... тихо да обичам,
да съм щастлива с мигове дарени,
да съм красиво, фино цвете,
погалено от ветровете.

 

Да съм роса от утрото вълшебно,
да съм усмивка с нежност озарена,
небесно облаче докоснало мечтите
и летен полъх от безброй копнежи.

 

Как искам да прощавам болка,
да съм далеч от дяволските порти,
да съм едно зрънце от обич,
сред райските градини на Вселената.

 

Как искам да съм ... просто себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бояна, след прочета на вашите думи, мога единствено да кажа- "Благодаря от сърце". Светла, Ник, щастлива съм, че ме подкрепяте.
  • Най-сложно се оказва да сме просто себе си. Вървенето към себе си е най-дългата дестинация в живота ни. Най-често обаче объркваме посоката и вървим срещу себе си. Интелигентна поезия с въздействаща образност образност!
  • Желая ти го от сърце...
  • Благодаря за хубавите думи! Поздрави на Владимир, Гавраил и Катя.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...