Понякога се чудя на живота,
защо орисал ми е да пропиша
и в стихове да си разголвам
стаените в душата чувства!
А искам само ... тихо да обичам,
да съм щастлива с мигове дарени,
да съм красиво, фино цвете,
погалено от ветровете.
Да съм роса от утрото вълшебно,
да съм усмивка с нежност озарена,
небесно облаче докоснало мечтите
и летен полъх от безброй копнежи.
Как искам да прощавам болка,
да съм далеч от дяволските порти,
да съм едно зрънце от обич,
сред райските градини на Вселената.
Как искам да съм ... просто себе си.
© Дочка Г All rights reserved.