7 feb 2008, 19:05

Как искам аз поне в съня си...

  Poesía
1K 0 34
 

 

Как искам аз поне в съня си

да бъда с теб на някой бряг,

да полетят душите наши,

да се окъпят в звезден прах.

Във папрати легло да свият,

под сенчести листа да спят,

а после тихо да се вият

като лиани в вечността.

С усмивка да целуват утро,

да се надбягват със лъчи

на топло слънчице, уютно,

докато в ласката мълчим...

А сетне в сини дълбини,

сред пъстротата на корали,

да галят морските звезди,

целувки меки разпиляли...

А нощем, в нежните прегръдки

на звезден океан - небе,

да ваят във душите стъпки

и страст телата да зове.

След този сън денят да блесне,

да ни облее светлина,

над двамата да се надвеси

красива утринна дъга...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сякаш това е мечтаният самотен остров, а така ли е?
    Поезията ти разведрява; и как иначе с този позитивизъм в нея!
  • А бе Криси, как ги правиш тия работи бе - ама тва твойто не се издържа вече - ЗАВИЖДАААААААААМММ!!!! ПОЗДРАВ ПОЕТЕСО!!!!
  • И аз, и аз искам там, така с някой
  • !!!
    На опашката съм, но съм тук!
    И как бих могла да ме няма в тази твоя красота!
    Прегръщам те, Криси!
  • Нежно,Красиво,Криси!
    Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...