Как искам аз поне в съня си...
Как искам аз поне в съня си
да бъда с теб на някой бряг,
да полетят душите наши,
да се окъпят в звезден прах.
Във папрати легло да свият,
под сенчести листа да спят,
а после тихо да се вият
като лиани в вечността.
С усмивка да целуват утро,
да се надбягват със лъчи
на топло слънчице, уютно,
докато в ласката мълчим...
А сетне в сини дълбини,
сред пъстротата на корали,
да галят морските звезди,
целувки меки разпиляли...
А нощем, в нежните прегръдки
на звезден океан - небе,
да ваят във душите стъпки
и страст телата да зове.
След този сън денят да блесне,
да ни облее светлина,
над двамата да се надвеси
красива утринна дъга...
© Криси All rights reserved.
