7.02.2008 г., 19:05

Как искам аз поне в съня си...

1K 0 34
 

 

Как искам аз поне в съня си

да бъда с теб на някой бряг,

да полетят душите наши,

да се окъпят в звезден прах.

Във папрати легло да свият,

под сенчести листа да спят,

а после тихо да се вият

като лиани в вечността.

С усмивка да целуват утро,

да се надбягват със лъчи

на топло слънчице, уютно,

докато в ласката мълчим...

А сетне в сини дълбини,

сред пъстротата на корали,

да галят морските звезди,

целувки меки разпиляли...

А нощем, в нежните прегръдки

на звезден океан - небе,

да ваят във душите стъпки

и страст телата да зове.

След този сън денят да блесне,

да ни облее светлина,

над двамата да се надвеси

красива утринна дъга...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякаш това е мечтаният самотен остров, а така ли е?
    Поезията ти разведрява; и как иначе с този позитивизъм в нея!
  • А бе Криси, как ги правиш тия работи бе - ама тва твойто не се издържа вече - ЗАВИЖДАААААААААМММ!!!! ПОЗДРАВ ПОЕТЕСО!!!!
  • И аз, и аз искам там, така с някой
  • !!!
    На опашката съм, но съм тук!
    И как бих могла да ме няма в тази твоя красота!
    Прегръщам те, Криси!
  • Нежно,Красиво,Криси!
    Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...