Как искам да ме има...
Как искам да ме има
в тръпчинка от усмивката ти звънка,
във кичурче притихнало, любима,
когато слънцето прозява се навънка.
По устните ти искам да ме има,
във буквички с целувките обути,
в мелодия - напевна, несравнима,
с акордите вълшебни и нечути.
Да бъда твоя час, минута и въздишка
и утрото със весели простори,
героят във вечерната ти книжка,
луната щом в стъкла се закокори.
Помилван сън, пътечката ти звездна,
мечтана люлка с полъх теменужен,
да бъда страст, красива бездна,
кротнал облакът след вятър южен.
Как искам да ме има
в очите ти - небесните, унесен,
в две длани галещи, любима,
най-чудната ни, посребряла, есен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados
