Как от сън голям се става и животът продължава - 1
- Мамо, ти ми обеща!
- Имам хиляди неща
да направя, мили сине.
Няма туй да се размине.
- Да, но искам да узная
колко съм пораснал! Тая
работа ще бъде кратка.
Да извикаме ли татко?
- Ех, дете нетърпеливо! -
мама смее се щастливо
и мечето си прегръща.
- Той излезе май от къщи
и отиде до мазето.
Сложих бобец аз в гърнето,
но дървата ми са малко.
- Няма ли го? Колко жалко!
Ще отида да помогна.
Работата тъй ще смогне
да привърши татко бързо.
И като жребец отвързан
Рори мигом изтърча.
Малко птиче зацвърча
разтревожено в клонака.
Май изплаши го юнака.
Мечо с милия си син
струпаха дърва - един
куп до тяхното огнище.
- Нямаш, татко, вече нищо
друго ти като задачка.
Мама нека е готвачка,
но те чакаме с Росина,
че от Новата година
сме пораснали и двама,
а чертичка нова няма
на вратата кой да сложи.
- С тебе ще се обзаложа, -
каза Мечо убеден -
че ще стигнеш скоро мен!
Хайде, нека проверим
днес и удостоверим
колко си пораснал, сине!
- После ще съм аз! - Росина
с нетърпение се включи.
- Искам, тате, да науча
станала ли съм голяма,
както днес ми каза мама.
Цяла педя по-голям
Рори бе пораснал. Сам
той чертичката постави.
Роси, без да се забави,
се изправи до вратата.
- Ето, виж си ти чертата! -
каза и доволен Мечо.
- Седем сантиметра вече
си пораснала, Росина!
- Ако спим и догодина,
пак ли ще пораснем, тате?
- Да, така растат децата -
с послушание и сън.
Хайде да излезем вън
и да видим от капчука
как вода събирам тука
аз в един голям варел.
- Сети ли се или чел
ти от книгите си, тате?
- Учат те дори бащата,
затова ще ги четете,
умнички да порастете.
- Мечо, боба е сварен.
Тръгваш ли, съпруже, с мен
до кумицата да идем?
С тебе ние да я видим
и брашно да донесем.
- Можем да и занесем
от любимото и сладко! -
я подсети Мечо. - Татко,
много го харесвам аз.
Ще остане ли за нас? -
позачуди се Росина.
- Дъще, и за теб ще има! -
каза мама и предложи
три буркана да им сложи.
Тръгнаха те двама с Мечо.
Топло слънце ги напече,
а отсрещната поляна
беше грейнала засмяна
с първи пролетни цветя
Тъй красива беше тя!
Щом кумицата видяха,
от учудване се спряха.
Тя вълче бе приютила
и с любов осиновила.
- Гледам, имате детенце!
Ех, че хубаво вълченце!
Радва ли му се Вълчан?
- Той щастлив е, замечтан,
рожбата боготвори!
Иска даже да са три!
Съба вътре ги покани
и със гозби най-отбрани
гостите си нагости.
- Можеш ли, кумице, ти
с брашанце да ни даруваш?
Трудно ще е, ми се струва,
че дете си имаш вече.
- Няма да е трудно! - рече
най-добричката вълчица.
И отсипа във торбица
половината брашно.
- Имам, Мецо, аз едно
незапочнато чувалче.
Ето ти и топло шалче,
че за тебе съм го плела.
То ще стане за капела
вече време, но и зима
в нашата гора ще има.
Меца взе го просълзена
и, със него пременена,
тя вълчицата прегърна.
- Твоето добро ще върна!
Здраво да ви е вълчето!
Как си кръстихте детето?
- Викаме му Талисман.
Името му от Вълчан
бе избрано и харесах.
После питка аз замесих
и изядохме я трима.
- Обич и любов да има
в този дом оттук нататък!
Всеки залък да е сладък-
Меца почна да нарича.
- И синът да ви обича!
. . .
Много дълга стана вече
приказката. Ти облече
ли пижамата за сън?
Хайде, тъмно пак е вън!
Следва: . . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
