19 ago 2009, 12:26

Как лесно....

1.1K 0 4

Колко ранима е душата,

несправедливост толкова  тежи...

Как лесно ставаме съдители,

не виждайки и себе си дори...

 

Колко малко се замисляме,

за всичко, знам, има си причини...

С поглед орлов, единичен...

много лесно хулим... ранихме....

 

С хулене..., оплюване....

как... как, кажете, напред се върви?!?

Некадърност как се прикрива,

а делата ни... с кални  следи....

 

Как.., как лесно се пъчим

в живота ни отруден и суров...

Понякога забравяме с величие

човешка помощ и любов....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...