Как лесно....
Колко ранима е душата,
несправедливост толкова тежи...
Как лесно ставаме съдители,
не виждайки и себе си дори...
Колко малко се замисляме,
за всичко, знам, има си причини...
С поглед орлов, единичен...
много лесно хулим... ранихме....
С хулене..., оплюване....
как... как, кажете, напред се върви?!?
Некадърност как се прикрива,
а делата ни... с кални следи....
Как.., как лесно се пъчим
в живота ни отруден и суров...
Понякога забравяме с величие
човешка помощ и любов....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
