Как лесно....

19.08.2009 г., 12:26 ч.

Поезия » Философска

725 0 4

Колко ранима е душата,

несправедливост толкова тежи...

Как лесно ставаме съдители,

не виждайки и себе си дори...

Колко малко се замисляме,

за всичко, знам, има си причини...

С поглед орлов, единичен...

много лесно хулим... ранихме....

С хулене..., оплюване....

как... как, кажете, напред се върви?!?

Некадърност как се прикрива,

а делата ни... с кални следи....

Как.., как лесно се пъчим

в живота ни отруден и суров...

Понякога забравяме с величие

човешка помощ и любов....

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.