Как ли обичах я? Никак.
Тя беше тази, която
раздаде ми обич. От нищото.
После си тръгна. Нанякъде.
Как ли обичах я? Просто.
С думи, по нея, захвърлени.
Уж със усмивка, но постно.
Всичко било е безсъние.
Как ли обичах? Нахално.
Нещо подобно на мразене.
Някак гротескно, брутално.
Нещо подобно на гадене.
Как ли обичах я? С болка.
С ярост и гняв. С отчаяние.
Даже не зная и колко.
Всичко било е страдание.
Как ли обичах я? Никак.
Тя беше тази, която
здраво ме стисна, до писък.
.....
Смърт, пожелана в проклятие.
Петко Илиев
03.06.2012 г.
© Петко Илиев Todos los derechos reservados