20 jun 2007, 18:56

Как можах ? 

  Poesía
709 0 3

Взех ръката ти в ръце и
отново силен се почувствах.
Гледам твоите очи и
чувствам своята вина.
Как можах да съм такъв глупак?
Шептя и се моля ти да ми простиш.
Небето за мен веч не е синьо,
Водата - мътна тиня,
Слънцето - пречеща пустиня,
а Вината завладява ме в
самотата на нощта.
Музиката ме влудява -
не мога да повярвам, че
теб завинаги загубих.
Как можах да съм такъв глупак?
Как можах да съм толкова сляп?

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • няма такова понятие никога,то планините и Вселена се променят,та какво остава за вас,мисъл му е майката
  • още не е паднал ... и никога няма да падне
  • така е,като летите,от високо лошо се пада
Propuestas
: ??:??