20 jun 2007, 18:56

Как можах ?

  Poesía
873 0 3

Взех ръката ти в ръце и
отново силен се почувствах.
Гледам твоите очи и
чувствам своята вина.
Как можах да съм такъв глупак?
Шептя и се моля ти да ми простиш.
Небето за мен веч не е синьо,
Водата - мътна тиня,
Слънцето - пречеща пустиня,
а Вината завладява ме в
самотата на нощта.
Музиката ме влудява -
не мога да повярвам, че
теб завинаги загубих.
Как можах да съм такъв глупак?
Как можах да съм толкова сляп?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • няма такова понятие никога,то планините и Вселена се променят,та какво остава за вас,мисъл му е майката
  • още не е паднал ... и никога няма да падне
  • така е,като летите,от високо лошо се пада

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...