20.06.2007 г., 18:56 ч.

Как можах ? 

  Поезия
708 0 3

Взех ръката ти в ръце и
отново силен се почувствах.
Гледам твоите очи и
чувствам своята вина.
Как можах да съм такъв глупак?
Шептя и се моля ти да ми простиш.
Небето за мен веч не е синьо,
Водата - мътна тиня,
Слънцето - пречеща пустиня,
а Вината завладява ме в
самотата на нощта.
Музиката ме влудява -
не мога да повярвам, че
теб завинаги загубих.
Как можах да съм такъв глупак?
Как можах да съм толкова сляп?

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • няма такова понятие никога,то планините и Вселена се променят,та какво остава за вас,мисъл му е майката
  • още не е паднал ... и никога няма да падне
  • така е,като летите,от високо лошо се пада
Предложения
: ??:??