Как можах ?
863
0
3
Взех ръката ти в ръце и
отново силен се почувствах.
Гледам твоите очи и
чувствам своята вина.
Как можах да съм такъв глупак?
Шептя и се моля ти да ми простиш.
Небето за мен веч не е синьо,
Водата - мътна тиня,
Слънцето - пречеща пустиня,
а Вината завладява ме в
самотата на нощта.
Музиката ме влудява -
не мога да повярвам, че
теб завинаги загубих.
Как можах да съм такъв глупак?
Как можах да съм толкова сляп?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
няма такова понятие никога,то планините и Вселена се променят,та какво остава за вас,мисъл му е майката 
