Как можах ?
867
0
3
Взех ръката ти в ръце и
отново силен се почувствах.
Гледам твоите очи и
чувствам своята вина.
Как можах да съм такъв глупак?
Шептя и се моля ти да ми простиш.
Небето за мен веч не е синьо,
Водата - мътна тиня,
Слънцето - пречеща пустиня,
а Вината завладява ме в
самотата на нощта.
Музиката ме влудява -
не мога да повярвам, че
теб завинаги загубих.
Как можах да съм такъв глупак?
Как можах да съм толкова сляп?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
няма такова понятие никога,то планините и Вселена се променят,та какво остава за вас,мисъл му е майката 
