Как на две мечета стана майка нашата Мецана
Тази нощ е тъй щастлива
и не иска да заспива
никой в къщата на Мечо.
В полунощ загрижен рече:
- Мецо мила, провери ли
да не са се те отвили?
- Ходих два пъти при тях.
Даже малко постоях.
Тихо в тъмното се свих
и гръбчетата завих.
- Спяха или се въртяха?
- Будни, Мечо, майче бяха.
Ново място обитават,
свикват те и разсъждават.
. . .
Ето, изгревът огрял е.
Меца, че е майка знае
и е станала по тъмно.
Как да чака да се съмне?
Тя за малките мечета
е приготвила гофрети
с пресни горски плодове.
Че мечетата са две,
нея нищо не я плаши.
Сипала е в двете чаши
чай от жълт кантарион,
бран от Мечо и в район,
здравословно предпочитан.
Този чай не е обичан
от деца и от мечета,
но помага, разберете.
Всяка болка във корема
той лекува без проблеми.
- Ще закусваме ли вече? -
пита Рори отдалече.
с неприкриван интерес.
- Тук мирише ми на кекс! -
казва Роси засияла. -
Целия го бих изяла,
но ще дам на мойто братче.
Аз не искам то да плаче.
Мама Меца се зарадва.
Те обичат се и правда
искат да е въсцарена.
Няма " Мамо, дай на мене!",
а едната половина,
знае малката Росина,
че на брат и се полага.
И страхът от Меца бяга.
Да, направи им съдбата
скъпоценен дар с децата.
. . .
След закуската с трион и
няколко дъски с пирони
Мечо взе да майстори
днес за рожбите добри
сам легло на два етажа,
че е майстор да покаже.
Те край него се въртят,
сякаш за да разберат
как се случват тук нещата.
Пръв урок е от бащата,
затова им обяснява
и с любов им преподава.
- Цял етаж и половина! -
удивлява се Росина.
- Чекмедже дали ще можеш,
тате, тука да му сложиш?
- Колко си ми досетлива!
В него всеки ще си скрива
дрехи, книги и моливи.
- Аз не мога да чета... -
със тъга признава тя.
- Малка си, недей въздиша!
Ако искаш, ще запиша
двете си мечета аз
ученици в първи клас.
Но ще стане догодина,
че висок е още чина,
а и с раници големи
ще си имате проблеми.
Рори бе се умълчал,
но е всичко чул, видял
и доволен той че беше,
по лицето му личеше.
Мама Меца ги покани
с гъби тя да ги нахрани,
а накрая за десерт
палачинка с горски мед.
Всеки свойто място вече
знае, нищо че е мече
малко и едва от вчера
тук с родители вечеря.
Щом отново се стъмни
се започна с препирни
кой къде ще спи и даже
Меца трябваше да каже:
- Чуйте ме сега, баща ви
вас в леглата ще постави
и ще знае всяко мече
кой къде ще ляга вече.
Мечо спора им приключи
и децата си научи:
- Рори долу, ти - отгоре!
Никой вече да не спори!
. . .
И със мене не спорете.
Искате или нещете,
влизайте сега в леглата.
Време е да спят децата.
Следва: . . .
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Напълни ми душата!
-
Понякога съдбата отнема, за да даде. И в нашия живот е така, но трябва да се научим да ценим подаръците и.
Прегръщам те, далечно Цветенце! ❤️ -
Благословия е да имаш такова щастливо семейство! Прекрасни са❤️
-
Бени, правиш ме щастлива с думите си!
Много ти благодаря, че така приемаш написаното от мен! -
Чудесни уроци за родители и деца в една приказно поетична форма! За мен беше удоволствие, сигурна съм, че и за децата - също!
-
Краси, Жоро, Теодор, благодаря, че всеки ден вземате детското столче и сядате пред мен да слушате продължението!
Много ми се ще да вярвам, че и с малките ми слушатели ще е така! 🐻☀️❤️ -
Ох, с таз приказка живея,
радвам й се, и се смея,
толкова ми тя хареса,
че ми гони даже стреса,
с тез герои тъй приятни -
Всичките в сърцата златни 😊😊😊
Поздравявам те 🐻🐻🐻
ПП
Мария, много пъти публично се питаш, как ли ще възприемат историята децата...
Затова ще ти споделя, че сега почвам да наваксам стиховете от днес и първо... тук се спрях...
Магия е!
А това, че вече на години не съм дете
не пречи в мен да живее хлапе 😊😊😊 -
Пълни ми се душата с едно особено чувство на топлина и уют, както в детството. Благодаря за това усещане, Мария!
-
Просълзи ме, Рени... ❤️ Толкова мило ми стана от сърдечните ти думи! Дано Бог ти даде скоро радостта да си имаш внуци и с любов да им четеш приказки! Прегръщам те силно и с благослов! ❤️❤️❤️
-
"Меца, че е майка знае
и е станала по тъмно.
Как да чака да се съмне?"
И аз така , Мими! Тази сутрин не можах да спя и станах в 5, защото преди 27 години на тази дата съм родила големия си син...явно от вълнение, изпаднах в равносметки и се разчувствах. Спомням си сега, докато четях приказката ти, че той имаше такива детски книжки със страхотни илюстрации, които четяхме ...време ми е да чета на внуци явно и наистина ти казвам - събирам си тази ти поредица за някога, когато Бог реши това, но обезателно ще я чета! Прегръщам те! -
Чрез приказка е най-лесно да предадеш това на децата. Дано наистина съм успяла, Светулче! Благодаря ти! ❤️
-
Любов,загриженост,сплотеност,уважение! Все по-хубаво и поучително става!😁
-
Този път приказката дойде до вас не за да ви пожелае лека нощ, а за добро утро,
но усещам, че това не е намалило чувствата ви към мечетата в тази история. Много ви благодаря от свое и от тяхно име! Нямам юридическо образование, но се чувствам като техен адвокат и защитник.❤️☀️ 🐻 🐻 ☀️❤️! -
Ех,Меца,Меца!
-
Ей, прииска ми се да съм мече- палачинки, гофрети, здравословен чай
Следя с интерес и се радвам на суетнята в мечешкия дом!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
