Как на две мечета стана майка нашата Мецана
Тази нощ е тъй щастлива
и не иска да заспива
никой в къщата на Мечо.
В полунощ загрижен рече:
- Мецо мила, провери ли
да не са се те отвили?
- Ходих два пъти при тях.
Даже малко постоях.
Тихо в тъмното се свих
и гръбчетата завих.
- Спяха или се въртяха?
- Будни, Мечо, майче бяха.
Ново място обитават,
свикват те и разсъждават.
. . .
Ето, изгревът огрял е.
Меца, че е майка знае
и е станала по тъмно.
Как да чака да се съмне?
Тя за малките мечета
е приготвила гофрети
с пресни горски плодове.
Че мечетата са две,
нея нищо не я плаши.
Сипала е в двете чаши
чай от жълт кантарион,
бран от Мечо и в район,
здравословно предпочитан.
Този чай не е обичан
от деца и от мечета,
но помага, разберете.
Всяка болка във корема
той лекува без проблеми.
- Ще закусваме ли вече? -
пита Рори отдалече.
с неприкриван интерес.
- Тук мирише ми на кекс! -
казва Роси засияла. -
Целия го бих изяла,
но ще дам на мойто братче.
Аз не искам то да плаче.
Мама Меца се зарадва.
Те обичат се и правда
искат да е въсцарена.
Няма " Мамо, дай на мене!",
а едната половина,
знае малката Росина,
че на брат и се полага.
И страхът от Меца бяга.
Да, направи им съдбата
скъпоценен дар с децата.
. . .
След закуската с трион и
няколко дъски с пирони
Мечо взе да майстори
днес за рожбите добри
сам легло на два етажа,
че е майстор да покаже.
Те край него се въртят,
сякаш за да разберат
как се случват тук нещата.
Пръв урок е от бащата,
затова им обяснява
и с любов им преподава.
- Цял етаж и половина! -
удивлява се Росина.
- Чекмедже дали ще можеш,
тате, тука да му сложиш?
- Колко си ми досетлива!
В него всеки ще си скрива
дрехи, книги и моливи.
- Аз не мога да чета... -
със тъга признава тя.
- Малка си, недей въздиша!
Ако искаш, ще запиша
двете си мечета аз
ученици в първи клас.
Но ще стане догодина,
че висок е още чина,
а и с раници големи
ще си имате проблеми.
Рори бе се умълчал,
но е всичко чул, видял
и доволен той че беше,
по лицето му личеше.
Мама Меца ги покани
с гъби тя да ги нахрани,
а накрая за десерт
палачинка с горски мед.
Всеки свойто място вече
знае, нищо че е мече
малко и едва от вчера
тук с родители вечеря.
Щом отново се стъмни
се започна с препирни
кой къде ще спи и даже
Меца трябваше да каже:
- Чуйте ме сега, баща ви
вас в леглата ще постави
и ще знае всяко мече
кой къде ще ляга вече.
Мечо спора им приключи
и децата си научи:
- Рори долу, ти - отгоре!
Никой вече да не спори!
. . .
И със мене не спорете.
Искате или нещете,
влизайте сега в леглата.
Време е да спят децата.
Следва: . . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
