Как порасналата Мина тръгна в детската градина
Татко ми каза: Голяма си, Мина!
Утре те водим на детска градина!
Колко уплашена слънцето чаках.
В тъмното скришом от другите плаках.
На сутринта бях с букет във ръката.
Мама представи ме на госпожата.
Сякаш потънах в очите засмени,
грейнали благо и с нежност към мене.
Имаше толкова много дечица!
Тя ме поведе към тях за ръчица.
Куклата, дето си носех от къщи,
бързо остана сама да се мръщи.
Аз си харесах мечето на Вяра.
- Дай ми го! - тя изведнъж ми се скара.
- Тези играчки, деца, са за всички!
Нека да няма в очите сълзички!
После обяд ни сервираха с круши.
Още не знаех дали съм послушна,
но се стараех да бъда такава.
Две от момченцата вдигнаха врява
и изтърчах да узная защо ли,
но госпожата децата помоли:
- Хайде пижамките да облечеме,
че да поспите дошло е пак време!
Взе тя в ръцете си книжка с картинки.
- Нека със приказка всички заспинкат!
Слушах унесено и съм заспала.
После изядох закуската цяла
и да играем отидохме вънка.
Колко гласчета - от звънки, по-звънки!
Докато гонех момиченце с плитки,
някакъв малък капризен сърдитко
блъсна ме и полетях към земята.
Жулнах коляно, одрасках ръката,
но госпожата с очи на орлица
лепенка сложи на мойта ръчица
и като свое дете ме прегърна.
Скоро на двора аз баба си зърнах.
Ето денят, че приключи успешно.
- Щом госпожата целуна аз, грешно
ли ще отсъди това, че е мама?
- Няма, детето ми! - каза ми само
моята баба и аз се затичах
с радост към тази, която обичах
още от първия ден осъзнато.
Тука две майки си имат децата!
17.08.2021
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
