Случайност ли е сбъдната надежда?

Или пък е плод на много болка?

Дали мечтите ни са път натам?

Дали пък трябва просто да стоим,

привели лик от срам?

А помним ли какво е срам?

Умеем ли да се срамуваме?

Ако ли не, ще си останем там,

където всеки във бедата си е сам!

Ще си се молим, кой как може:

Дай ни сбъдната мечтица, Боже!

Не МЕЧТА! Мечтица!

Да ни свети като пламъчето на свещица!

Чудя се на таз пустиня!

Как стана? Мрак! Злина!

А си има всичко!Слънце и вода!

Има си поле и планина!

Има си реки и твари!

Аааа... И некадърни господари!

Сега разбрах! И много ме е страх!