11 июн. 2014 г., 22:12  

Как Раят стана АД?

607 0 0

Случайност ли е сбъдната надежда?

Или пък е плод на много болка?

Дали мечтите ни са път натам?

Дали пък трябва просто да стоим,

привели лик от срам?

А помним ли какво е срам?

Умеем ли да се срамуваме?

Ако ли не, ще си останем там,

където всеки във бедата си е сам!

Ще си се молим, кой как може:

Дай ни сбъдната мечтица, Боже!

Не МЕЧТА! Мечтица!

Да ни свети като пламъчето на свещица!

Чудя се на таз пустиня!

Как стана? Мрак! Злина!

А си има всичко!Слънце и вода!

Има си поле и планина!

Има си реки и твари!

Аааа... И некадърни господари!

Сега разбрах! И много ме е страх!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...