Таня Г. Денева и Таня Мезева
Т. Д. Кажи ми, как лекува се сърце?
Дали щом го закърпиш, ще е цяло?
Парчетата му кой ще събере?
Ще живне ли, там дето е боляло...
Т. М. Лекува се, макар и много трудно.
Но имаме ли избор след това.
Кърпим го и вярваме, че чудо
ще дойде след голямата тъга.
Т. Д. Чудо ли? Къде е то, защото
надеждата ми вече е при край.
Сълзата ми горката от окото
безсилна вече се оказва май...
Т. М. Поплачи си и пусни сълзите,
да изчегъркат мъката докрай.
Чернилката да махнат и омесят,
погача със наричане за Рай.
Т. Д. Ах, този рай, години аз го търся.
Стотици мили, вярвай, извървях.
На гръб поела тежестта на кръста,
на всеки смъртен сторения грях.
Т. М. Щом търсиш го, аз знам, ще го намериш.
Защото вярвам, праведна си ти.
Животът ни, макар и често ерес,
накрая с Бог ни среща, без вини.
Т. Д. Надежда си! И вяра във доброто,
във щастието ... и във любовта.
Как все успяваш всичко на дълбоко
да излекуваш в моята душа.
Т. М. Не знам каква съм, но повярвай,
с годините, щом дойде мъдростта,
сърцата ни живеят само в радост,
закърпени след болка... с доброта!
02.12.2022 г.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Хареса ми.