8 ene 2012, 20:29

Как се наричаш?

  Poesía
755 0 5

Още ли тичаш след вятъра, мила -

капки копнеж във душата си скрила,

слънце в прегръдките си сякаш носиш,

тичаш след вятъра гола и боса,

тичаш и търсиш онази пътека,

дето там песен на славей отеква,

със истински мирис на пролет зелена

и ледена зима до капка стопена?

Още ли чакаш онази магия -

силна, вълнуваща, мощна стихия,

дето ще вземеш с две шепи събрани

и малко ще впръскаш в коси разпиляни

да можеш да литнеш при волните птици

с криле тюркоазени, с бледи искрици?

Още ли плуваш в води непознати

да търсиш съкровище скрито и злато,

да чакаш изгрева след нощ непрогледна,

броейки въздишките уж за последно...?

 

                          * * *

 

Още преследваш крилати мечти...

А вчера докосна ги с пръстче почти.

Търсиш, летиш, очакваш и тичаш.

Надежда ли, мила, кажи, се наричаш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....