Как се наричаш?
Още ли тичаш след вятъра, мила -
капки копнеж във душата си скрила,
слънце в прегръдките си сякаш носиш,
тичаш след вятъра гола и боса,
тичаш и търсиш онази пътека,
дето там песен на славей отеква,
със истински мирис на пролет зелена
и ледена зима до капка стопена?
Още ли чакаш онази магия -
силна, вълнуваща, мощна стихия,
дето ще вземеш с две шепи събрани
и малко ще впръскаш в коси разпиляни
да можеш да литнеш при волните птици
с криле тюркоазени, с бледи искрици?
Още ли плуваш в води непознати
да търсиш съкровище скрито и злато,
да чакаш изгрева след нощ непрогледна,
броейки въздишките уж за последно...?
* * *
Още преследваш крилати мечти...
А вчера докосна ги с пръстче почти.
Търсиш, летиш, очакваш и тичаш.
Надежда ли, мила, кажи, се наричаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
