20 nov 2016, 19:11

Как се обича 

  Poesía » Verso libre
397 2 4

  Как се обича

 

 

То не беше любов.

Беше грях и прошка.

Мълчание и болка.

Не бе любов, а някакво сливане.

Гориш в огнена клада,

в стиховете или наяве

от жажда умират клетките.

Сълзите спяха!

Замълчи!

То не беше любов.

Изгаряне и вричане.

Само бог ще разбере,

а аз само в огнения миг бях себе си.

Камбанен звън бе душата ми.

Обичай! Изгаряй! Трепти!

Но как се обича само сърцето знае.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Еси. лека вечер ти желая.
  • Вярно е. Само сърцето знае. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря Младен.Абсолютно си прав.
  • "Камбанен звън бе душата ми.
    Обичай! Изгаряй! Трепти!
    Но как се обича само сърцето знае."

    Силни редове. Силно финално прозрение. Позволявам си да окачествя тази твоя творба, Йонка, като философска лирика. Има крещяща нужда от такава лирика. Радостно е, че осъществяваш реализацията й с конкретния си текст!
Propuestas
: ??:??