yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
20.11.2016 г., 19:11 ч.

Как се обича 

  Поезия » Свободен стих
344 2 4

  Как се обича

 

 

То не беше любов.

Беше грях и прошка.

Мълчание и болка.

Не бе любов, а някакво сливане.

Гориш в огнена клада,

в стиховете или наяве

от жажда умират клетките.

Сълзите спяха!

Замълчи!

То не беше любов.

Изгаряне и вричане.

Само бог ще разбере,

а аз само в огнения миг бях себе си.

Камбанен звън бе душата ми.

Обичай! Изгаряй! Трепти!

Но как се обича само сърцето знае.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Еси. лека вечер ти желая.
  • Вярно е. Само сърцето знае. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря Младен.Абсолютно си прав.
  • "Камбанен звън бе душата ми.
    Обичай! Изгаряй! Трепти!
    Но как се обича само сърцето знае."

    Силни редове. Силно финално прозрение. Позволявам си да окачествя тази твоя творба, Йонка, като философска лирика. Има крещяща нужда от такава лирика. Радостно е, че осъществяваш реализацията й с конкретния си текст!
Предложения
: ??:??