20 нояб. 2016 г., 19:11

Как се обича

607 2 4

  Как се обича

 

 

То не беше любов.

Беше грях и прошка.

Мълчание и болка.

Не бе любов, а някакво сливане.

Гориш в огнена клада,

в стиховете или наяве

от жажда умират клетките.

Сълзите спяха!

Замълчи!

То не беше любов.

Изгаряне и вричане.

Само бог ще разбере,

а аз само в огнения миг бях себе си.

Камбанен звън бе душата ми.

Обичай! Изгаряй! Трепти!

Но как се обича само сърцето знае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Еси. лека вечер ти желая.
  • Вярно е. Само сърцето знае. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря Младен.Абсолютно си прав.
  • "Камбанен звън бе душата ми.
    Обичай! Изгаряй! Трепти!
    Но как се обича само сърцето знае."

    Силни редове. Силно финално прозрение. Позволявам си да окачествя тази твоя творба, Йонка, като философска лирика. Има крещяща нужда от такава лирика. Радостно е, че осъществяваш реализацията й с конкретния си текст!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...