Как се обича
То не беше любов.
Беше грях и прошка.
Мълчание и болка.
Не бе любов, а някакво сливане.
Гориш в огнена клада,
в стиховете или наяве
от жажда умират клетките.
Сълзите спяха!
Замълчи!
То не беше любов.
Изгаряне и вричане.
Само бог ще разбере,
а аз само в огнения миг бях себе си.
Камбанен звън бе душата ми.
Обичай! Изгаряй! Трепти!
Но как се обича само сърцето знае.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
