Как се обича поет
Метафори са неговите ласки...
Очите му са изпитания...
Душата му е само маска
на безутешните терзания...
Замръква във легло на Муза...
небръснат от очакване за стих...
Обръща Богу другата си буза.
Събужда се в измамен мислен риф.
Той не е просто мъж, а вяра...
oт думите му звуци раждат се.
Обича ли... е вдъхновен от вятър,
а мрази ли - в мълчание преражда се....
Не е тъй мъдър, нито е хлапак...
но изтъкан е от неспирен огън.
Поетът е един безумен грях,
без него е нощта ти само проза...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
