11 jun 2016, 20:01  

Ахроматична рапсодия*

3K 3 32

Ахроматична рапсодия

 


Всяка сутрин баба ми,

преди да излезе навън,
сресваше бялата си коса,

слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си черни клепаци

и подкрепяна от трикракото си бяло столче

отиваше да търси шарената сянка,

където другите баби вече я очакваха,

защото тя обичаше да поспива до късно сутрин.

Всички баби носеха ръкоделия –

хурки, вретена, игли и плетки, а моята –

орехи със захар, вързани в черно-бяла носна кърпа.
_______________________________________________________________________________________
* – Възможна е случайна (тематична и стилистична) прилика с популярен постмодернистичен шедьовър, получил първа награда на национален конкурс за лирично стихотворение през 2005 год..:)

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=83&WorkID=12450&Level=1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такъв е животът! Чалъм се иска да го изживееш, да го извървиш между бялото и черното, но и душа се иска да го подсладиш.
  • Такъв щрудел правеше маминка (прабаба ми). Сега го правя аз.
  • Нема такова порно!
    Е, ще съм честен до краен предел! Ще си кажа точно какво мисля, естествено, прескачайки нецензурното, въпреки че почти нищо не остана!
    Краси, в сравнение с онова нещо някакво си не знам, какво си, твоето наистина е шедьовър без кавички, или нещо подобно.
    Това е!
  • Виждам, че има интерес към източника ми на вдъхновение, макар да са минали години, затова добавих линк под творбата. Може да вдъхнови и други. Някой може да му направи задълбочен анализ, да напише научен труд дори. За любителите на такива творби прилагам линк към друг подобен шедьовър, достоен за награда ,,Кукър".
    https://liternet.bg/publish/ggospodinov/maika.htm
  • По корем се влача пред този Шидйовъррр на поетиката, това откровение и съкровение, не, хапя си и език, и ушаците чак, но ми липсват достойни думи, изрази и глаголи, с които да изразя Възхищението си, което е дори извън скалата на Рихтер!
    Поздравявам те.
    ПП
    Извън горенаписаното, което е в синхрон с другите коментари, е тъжен поводът за написването на тази творба. На такива безумия попадах няколко пъти сред наградени творби, че тази наистина пред тях е Бисер.
    Но това е.
    И мерсаж, вече ми се отвориха очите, как да пиша, че да се накича с призове, като прасе, с Коледна окраска 🤣
    Да завърша поне с усмивка.

Носталгията на едно чене 🇧🇬

На баба пошът в раклата почива
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи ...
727 1 2

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...