Jun 11, 2016, 8:01 PM  

Ахроматична рапсодия*

3K 3 32

Ахроматична рапсодия

 


Всяка сутрин баба ми,

преди да излезе навън,
сресваше бялата си коса,

слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си черни клепаци

и подкрепяна от трикракото си бяло столче

отиваше да търси шарената сянка,

където другите баби вече я очакваха,

защото тя обичаше да поспива до късно сутрин.

Всички баби носеха ръкоделия –

хурки, вретена, игли и плетки, а моята –

орехи със захар, вързани в черно-бяла носна кърпа.
_______________________________________________________________________________________
* – Възможна е случайна (тематична и стилистична) прилика с популярен постмодернистичен шедьовър, получил първа награда на национален конкурс за лирично стихотворение през 2005 год..:)

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=83&WorkID=12450&Level=1

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такъв е животът! Чалъм се иска да го изживееш, да го извървиш между бялото и черното, но и душа се иска да го подсладиш.
  • Такъв щрудел правеше маминка (прабаба ми). Сега го правя аз.
  • Нема такова порно!
    Е, ще съм честен до краен предел! Ще си кажа точно какво мисля, естествено, прескачайки нецензурното, въпреки че почти нищо не остана!
    Краси, в сравнение с онова нещо някакво си не знам, какво си, твоето наистина е шедьовър без кавички, или нещо подобно.
    Това е!
  • Виждам, че има интерес към източника ми на вдъхновение, макар да са минали години, затова добавих линк под творбата. Може да вдъхнови и други. Някой може да му направи задълбочен анализ, да напише научен труд дори. За любителите на такива творби прилагам линк към друг подобен шедьовър, достоен за награда ,,Кукър".
    https://liternet.bg/publish/ggospodinov/maika.htm
  • По корем се влача пред този Шидйовъррр на поетиката, това откровение и съкровение, не, хапя си и език, и ушаците чак, но ми липсват достойни думи, изрази и глаголи, с които да изразя Възхищението си, което е дори извън скалата на Рихтер!
    Поздравявам те.
    ПП
    Извън горенаписаното, което е в синхрон с другите коментари, е тъжен поводът за написването на тази творба. На такива безумия попадах няколко пъти сред наградени творби, че тази наистина пред тях е Бисер.
    Но това е.
    И мерсаж, вече ми се отвориха очите, как да пиша, че да се накича с призове, като прасе, с Коледна окраска 🤣
    Да завърша поне с усмивка.

Носталгията на едно чене 🇧🇬

На баба пошът в раклата почива
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи ...
730 1 2

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...