11.06.2016 г., 20:01 ч.
Ахроматична рапсодия*
Ахроматична рапсодия
Всяка сутрин баба ми,
преди да излезе навън,
сресваше бялата си коса,
слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си черни клепаци
и подкрепяна от трикракото си бяло столче
отиваше да търси шарената сянка,
където другите баби вече я очакваха,
защото тя обичаше да поспива до късно сутрин.
Всички баби носеха ръкоделия –
хурки, вретена, игли и плетки, а моята –
орехи със захар, вързани в черно-бяла носна кърпа.
_______________________________________________________________________________________
* – Възможна е случайна (тематична и стилистична) прилика с популярен постмодернистичен шедьовър, получил първа награда на национален конкурс за лирично стихотворение през 2005 год..:)
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=83&WorkID=12450&Level=1
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
На баба пошът в раклата почива
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи ...
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи ...
319
1
2
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Такъв е животът! Чалъм се иска да го изживееш, да го извървиш между бялото и черното, но и душа се иска да го подсладиш.
-
Такъв щрудел правеше маминка (прабаба ми). Сега го правя аз.
-
Нема такова порно!
Е, ще съм честен до краен предел! Ще си кажа точно какво мисля, естествено, прескачайки нецензурното, въпреки че почти нищо не остана!
Краси, в сравнение с онова нещо някакво си не знам, какво си, твоето наистина е шедьовър без кавички, или нещо подобно.
Това е! -
Виждам, че има интерес към източника ми на вдъхновение, макар да са минали години, затова добавих линк под творбата. Може да вдъхнови и други. Някой може да му направи задълбочен анализ, да напише научен труд дори. За любителите на такива творби прилагам линк към друг подобен шедьовър, достоен за награда ,,Кукър".
https://liternet.bg/publish/ggospodinov/maika.htm -
По корем се влача пред този Шидйовъррр на поетиката, това откровение и съкровение, не, хапя си и език, и ушаците чак, но ми липсват достойни думи, изрази и глаголи, с които да изразя Възхищението си, което е дори извън скалата на Рихтер!
Поздравявам те.
ПП
Извън горенаписаното, което е в синхрон с другите коментари, е тъжен поводът за написването на тази творба. На такива безумия попадах няколко пъти сред наградени творби, че тази наистина пред тях е Бисер.
Но това е.
И мерсаж, вече ми се отвориха очите, как да пиша, че да се накича с призове, като прасе, с Коледна окраска 🤣
Да завърша поне с усмивка. -
И Баба така правеше!!Но по нашенски обуваше клефарците.Да видиш жена без забрадка,значи се разхайтила!!По северозапада се правиха седенки.Тогава имаше много виетнамци ,които работеха тук.Та той всеки път казвал на нашите мили майчици "Събирание ,събирание ,че гробища"Все едно,че ме пренесе там!!!Благодаря!!!
-
Благодаря ви!
Очаквам с интерес пародията на пародията.
-
На мен пък ми харесва и не на майтап - има ярки образи. Понякога повече не е нужно.
-
Треса се от аплаузи! :D :D Мастер, моите почитания! Вече обмислям поетичен отговор ( понеже вчера видях един ром да продава шекерен памук и захаросани червени ябълки на селска сергия) на твоята пародия!
-
Не ми се щеше да копирам черните тонове в оня утвърден шедьовър и заложих на контраста. Хем си е по-достоверно така.
-
"сресваше бялата си коса,
слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си клепаци"
Това ми хареса, колкото да е абсурдно. Бяла коса, черна забрадка, равни клепаци = на балансиран контраст, т.е не крещящ. Може да се развие.
Иначе " на майстора баданарката" е чудесна идея за конкурс. А де, как не се сети до сега!
-
-
Правилно.Благодаря за подсказката! Съгласен съм, това е сериозен пропуск от моя страна. Вертикалната проза е пò поезия и от класическата. Вчера една приятелка сподели, че вече ще подрежда така думите в разказите си, за да може да станат поеми и да ги праща в поетичните конкурси. А тя досега не участваше в тях, щото нали пише проза...
-
Красимир, за да се превърне горното баш в стихотворение и да привлече вниманието на журито, трябва да го напишеш в кратки редове. Така си е проза както и да го погледнеш. Обаче ако го преправиш, примерно, така:
всяка
сутрин
баба ми
преди да излезе
навън
сресваше бялата
си коса...
Ето това е конкурсно произведение! -
За първата награда съм съгласна с вас, но стихотворението на Димитър Гачев ми харесва. Както и всичко, което съм чела от него.
-
Съгласен съм с това че не е хубаво да се прави подписка за връщането на наградата. Но е необходимо, защото е абсурдно да се дава награда за подобна плитка проза на който и да е национален конкурс за поезия. Ангел Марин постъпи достойно, като върна своя орден "Стара планина", защото мнозина, в това число и премиера (Б.Б.), смятаха че му е присъден незаслужено. Освен въпросната редакторка, може би в журито има още двама, според които наградата на П. Чухов е заслужена. И с тях се изчерпат поддръжниците му.
-
Краси, влез в профила ми във Фейсбук, Катя Рашева на латиница и виж предпоследния ми пост под петицията. Главния редактор на местния вестник ме направи на пух и прах, защото Петър Чухов бил голям поет и петицията била абсурдна
-
Замислям се, догодина с какво да участвам. На дядо шапката и бастунът са вече експлоатирани теми, на баба хурката -- също. Нещо за хвърчилото ще да е.
-
Усмихна ме, maistora!
Хубава вечер! -
Каквато поезията, такива и журЕтата...На конкурсите имам предвид. А твоето не отстъпва по нищо! То поанта, то ритъм, то идеи... Може да се прекръсти този конкурс на " Славейкови малинки"!
-
Прочетох го още вчера и цяла нощ не спах от вълнението и възхищението, което предизвика у мен този постмодернистичен шедьовър.Трябваше да изчакаш следващия Славейков конкурс, където шансовете ти за първи приз биха били не само реални, но бих казала " в кърпа вързани"
-
Ех, Каси, пожали ме
Толкова подтмодернистични шедьоври препречват ежедневието ми, че ми иде да се самоубия. -
Ех, че ода съм написал на баба ми за хурката!
Благодаря Безжичен!
Ще се пръсна от самодоволство! С неземното си съвършенство творбата ми привлича все повече поклонници на най-новата авангардна линия в съвременната ни поезия и трасира пътя към недостигнати върхове в безпределността на изящното слово!
P.S. П. П. Славейков е единственият български автор, номиниран за Нобелова награда за литература. Може би ще са му я присъдили, но той внезапно умира. А наградата не се присъжда посмъртно по регламент. Сега награда носеща името му (по-точно фамилията, да не забравяме и баща му) се присъжда за неща които нямат връзка с литературата. -
Много съм доволен от жестокия сарказъм и убийствената подигравка (съвсем заслужени) с "произведенията" на някои автори.
Пък и припомни за "на баба ми хурката"... ... -
Благодаря ви! Радвам се, че моят постмодернистичен шедьовър (който написах за две минути) ви е разтърсил до мозъка на костите! Аз самият, като го препрочитам, се разтърсвам от вълнение.
Елица, трябва да ми купиш една риза. Вече ще празнувам имен ден и на Никулден. -
Захаросано... авангардно
-
Браво! Истински шедевр!
-
-
Шедьовър!
-
Шедьовър!
-
Шедьовър!
-
Браво, Краси! Надминал си лауреатите...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
