30 sept 2011, 18:46

Как се променяме само...

  Poesía
1.1K 1 4
Как се променяме само, не вярваш?
А кой пренебрегна мечтите?
Кой се нацупи от глупаво скарване
и сам си преглъща сълзите?
Кой не излиза да види залеза,
че разпознава в него стар огън,
който гореше, но нивга не пареше,
като че бе пратен от Бога.
Не казвай, че все сме си същите, моля те!
Ний бяхме хлапета невръстни.
Ти беше мечтата ми, аз за теб – волята,
сега сме два влака, но късни…

М. Спасов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Притежаваш много добър стил на писане. Поздрав!
  • Мислех,че съм го коментирала,но май на онова място съм го чела
    Аз съм ти казвала и друг път,харесвам твоята поезия.Този ти стих също е много хубав.Чете се леко и замисля.
    Поздрави и пиши!
  • Браво, Мартин!
    "Ти беше мечтата ми, аз за теб- волята..."
  • Харесах!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...