Sep 30, 2011, 6:46 PM

Как се променяме само...

  Poetry
1.1K 1 4
Как се променяме само, не вярваш?
А кой пренебрегна мечтите?
Кой се нацупи от глупаво скарване
и сам си преглъща сълзите?
Кой не излиза да види залеза,
че разпознава в него стар огън,
който гореше, но нивга не пареше,
като че бе пратен от Бога.
Не казвай, че все сме си същите, моля те!
Ний бяхме хлапета невръстни.
Ти беше мечтата ми, аз за теб – волята,
сега сме два влака, но късни…

М. Спасов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Притежаваш много добър стил на писане. Поздрав!
  • Мислех,че съм го коментирала,но май на онова място съм го чела
    Аз съм ти казвала и друг път,харесвам твоята поезия.Този ти стих също е много хубав.Чете се леко и замисля.
    Поздрави и пиши!
  • Браво, Мартин!
    "Ти беше мечтата ми, аз за теб- волята..."
  • Харесах!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...