Как се променяме само...
Как се променяме само, не вярваш?
А кой пренебрегна мечтите?
Кой се нацупи от глупаво скарване
и сам си преглъща сълзите?
Кой не излиза да види залеза,
че разпознава в него стар огън,
който гореше, но нивга не пареше,
като че бе пратен от Бога.
Не казвай, че все сме си същите, моля те!
Ний бяхме хлапета невръстни.
Ти беше мечтата ми, аз за теб – волята,
сега сме два влака, но късни…
М. Спасов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
място съм го чела 
