16 may 2013, 18:47

Как се смирява...

1.1K 0 0

Аз мога да обичам мълчаливо -
притихнала пред теб да се смиря,
но как смирява се стихия,
когато огньове пали във кръвта.
Как се смирява лудостта в сърцето,
щом му стане тясно във гърдите
и те изпраща да се рееш из небето;
как се смирява искрата във очите.
Как да спреш излязла от коритото река,
бликащ ручей - как се укротява,
дето те залива с изворна вода;
не можеш да спреш изригнала лава...
Любовта е огън, дето в сърцето гори,
на чувствата - вакханалия дива.
Не може смирено да мълчи,
смири ли се - тя си отива.
Мълчанието ражда призрачни съмнения,
бездумието - вярата убива.
Изтрива от очите за сбъднатост копнения,
с наведена глава - Любовта си отива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...