16 мая 2013 г., 18:47

Как се смирява...

1.1K 0 0

Аз мога да обичам мълчаливо -
притихнала пред теб да се смиря,
но как смирява се стихия,
когато огньове пали във кръвта.
Как се смирява лудостта в сърцето,
щом му стане тясно във гърдите
и те изпраща да се рееш из небето;
как се смирява искрата във очите.
Как да спреш излязла от коритото река,
бликащ ручей - как се укротява,
дето те залива с изворна вода;
не можеш да спреш изригнала лава...
Любовта е огън, дето в сърцето гори,
на чувствата - вакханалия дива.
Не може смирено да мълчи,
смири ли се - тя си отива.
Мълчанието ражда призрачни съмнения,
бездумието - вярата убива.
Изтрива от очите за сбъднатост копнения,
с наведена глава - Любовта си отива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...